Писателят Пърсивал Евърет спечели литературната награда "Къркъс" с романа "Джеймс", съобщи АП.

Това е поредното отличие за Пърсивал Евърет. 

Романът на Еверет, който представя класиката на Марк Твен от гледната точка на избягалия роб, с когото Хъкълбери Фин се сприятелява, също е финалист за американската Национална литературна награда и наградата "Букър".

През последните три години Евърет беше подгласник за наградата "Пулицър" и за наградата на Националната асоциация на литературните критиците, спечели наградата ПЕН/Джийн Стайн за романа "Д-р Но" и получи две отличия за цялостно творчество. Неговият роман "Изтриване" от 2001 г. беше адаптиран миналата година в номинирания за Оскар филм "Американска литература".

"Чалънджър" на Адам Хигинботам за трагедията с космическата совалка през 1986 г. спечели наградата "Къркъс" за нехудожествена литература.

Във фоайето на Централната университетска библиотека бе открита изложбата "Зограф, какъвто го видяхме". Експозицията е част от събитията, с които се отбелязва десетгодишнината от основаването на Зографската електронна научноизследователска библиотека, съобщи пресцентърът на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Присъстващите бяха поздравени от доц. Биляна Яврукова, която представи изложбата, която по думите й е нетрадиционна. От една страна в нея се разкрива красотата на Зографския манастир и дейността на учените по описание и дигитализация на ръкописите и организиране на библиотеката на манастира. От друга страна изложбата представя последното дарение, което Университетската библиотека получи от Зографската света обител. То включва 113 заглавия в 121 тома. Изданията са публикувани в широк времеви диапазон - от средата на XVIII век до началото на XXI век.

Темат

Антологията „Накратко/Късаджа/Ksaca“ ще бъде представена на 13 ноември в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ). Книгата е двуезично издание на ман с превод на български, съобщават от библиотеката.

По думите им във фолклорната култура ман са четиристишия, обикновено с рима на първи, втори и четвърти стих. Изпълняват се по различни поводи и са разпространени сред почти всички народи, използващи тюркски езици. В България такива четиристишия са документирани сред турци, татари и гагаузи, разказват от НБКМ. Допълват, че тези произведения са непознати за широката публика, имат хумористично-любовен характер и са събрани за изданието от различни региони на България. 

Съставители на антологията са Бехрин Шопова, Зоя Микова и Азиз Шакир от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, който е и преводач на включените в

Представители на Български информационен консорциум (БИК) участваха във форум на тема „Споделяме знанието: Академичните библиотеки в отворената научна екосистема“. Инициативата е част Международната седмица на открития достъп, която тази година се провежда от 21 до 27 октомври и е под надслов: „Общността над комерсиализацията“. Целта е да се популяризират постиженията и най-добрите практики на академичните библиотеки в областта на отворената наука. В събитието участваха над 50 представители от 23 библиотеки, правителствени институции и обществени организации, съобщиха от екипа на Нов български университет (НБУ).

Събитието, на което присъства и Надя Терзиева, председател на Управителния съвет на БИК и директор на Център за книгата в НБУ, бе открито от Петър Петров, директор на Университетска библиотека при Университета за национално и световно стопанство

На рождения си ден поетесата и журналист Яна Кременска представи тринайсетата си стихосбирка „И сея тишина“ във Враца. „Много съм развълнувала. Това е най-големия ми подарък – да виждам толкова добри очи и да ми е празнично“, каза Кременска . 

Тя допълни, че работата, като телевизионен журналист помага да пише поезия. „Ако в единия случай го разказвам с прийомите на телевизията, в другия всички тези съдби ме докосват, остават в мен и намират място в поезията ми“, добави Кременска.

Тя, заедно с Даниел Асенов, също журналист, представиха някои от стиховете в изданието. Редактор е проф. Боян Биолчев.

В представянето, което направиха за нея, от библиотеката към врачанското читалище казаха, че поезията засяга теми за душата, природата и вътрешното състояние на човека. Стихосбирката е в три цикъла. В първия „Селови